Значения и традиции

Езикът на цветята от XIX век и доколко му вярваме

Редакция на jardin.bg · 12 ноември 2026 г.

Езикът на цветята е книжен код от XIX век: първата популярна книга за него излиза във Франция през 1819 г. и предлага около 300 значения. Книгите обаче не са съгласни помежду си, затова значението на един цвят е обичай, а не правило.

Откъде идва езикът на цветята

Началото се свързва с писма от 1717 и 1718 г. на съпругата на английския посланик в Цариград. Тя описва турския „селам“ – таен цветен език, с който се предавали вести, без да се пише дума. Писмата излизат отпечатани през 1763 г. и идеята за таен цветен код бързо се разпространява.

Има и уговорка. Според FolkloreThursday „селамът“ вероятно е бил игра с рими, така че авторката на писмата или го е разбрала погрешно, или го е разкрасила. Значи самият „източен“ произход е по-скоро предание, отколкото доказан факт.

Във Франция по това време се подаряват цветни алманаси с рисунки и стихове. Първите речници на цветята са приложения към тях и скоро стават самостоятелен жанр. През 1819 г. Луиз Кортамбер, пишеща под името Шарлот дьо ла Тур, издава книгата, която става меродавна.

По наше изчисление по данни на Antique Trader между публикуването на писмата и първия популярен речник минават 56 години. Модата е узряла бавно, а не се е появила изведнъж.

Измислен ли е езикът, или е събран отнякъде

Авторите на речниците по-скоро са събирали значения, които вече са се използвали, отколкото да са ги измисляли – такъв е изводът на изследователката Бевърли Сийтън, който предава Antique Trader. В основата стоят митове, народни вярвания и поезия, но повечето от тях не се проверяват в първоизточник.

Самата Кортамбер твърди, че значенията се сменят, за да остават посланията тайни. Ако това е вярно, разминаванията между книгите не са грешка, а част от замисъла.

Защо две книги дават различни значения

Розовата роза е добър пример. Antique Trader я описва като знак за мимолетно увлечение, а ръководството на Illinois Extension я свързва с благодарност и възхищение. Двата източника са сериозни, но тълкуват различно.

Същото е с белата лилия. Книгата на Бърк от 1858 г. я свързва с чистотата, а по-нови справочници добавят девственост и величие. Маковете са знак за сън, а при Кортамбер – за утеха.

Колекцията на RHS Lindley Library показва още разминавания:

Източник: RHS Lindley Library

Наш извод: щом две книги дават противоположен смисъл за един цвят, няма еднозначен „превод“. Получателят не може да е сигурен какво си искал да кажеш.

Какво променят британските и американските автори

Книгата от 1819 г. е френска, но следващите са писани най-вече във Великобритания и Северна Америка, често за млади жени. Католическите символи обикновено отпадат, затова страстоцветът започва да означава „суеверие“ вместо „вяра“. Всичко, което изглежда твърде чувствено, е смекчено – тубероза вече не е „сластност“, а далеч по-кротко наблюдение за красиво момиче.

Значенията в англоезична книга от 1850-те са редакция на френския оригинал според нравите на читателите.

Кои значения се повтарят в повечето източници

Част от кода е стабилна. Червената роза е любов, а червеното лале е обявяване на любов. Розмаринът е спомен, а незабравката – вярна любов. Мирта е цвете на брака: Illinois Extension я свързва с късмет и любов в брака, а в сватбения букет от 2011 г. тя е включена като емблема на брака.

Съчетанието променя смисъла. Мирта със слънчогледи, които означават фалшиво богатство, сочи, че любовта е неискрена. Illinois Extension сравнява букета с изречение, в което всеки цвят е дума. Жълтата роза, която там е знак за изневяра, в друг подбор може да остане просто жълта.

Угасва ли езикът на цветята

След Първата световна война практиката до голяма степен отпада: отглеждането на цветята отнема време, а нравите се отпускат и тайните послания губят смисъл. RHS Lindley Library отбелязва, че в началото на XX век езикът е почти забравен. Интересът се връща със сватбения букет на херцогинята на Кеймбридж през 2011 г., подбран по значения: турски карамфил за галантност, момина сълза за завръщане на щастието, бръшлян за вярност, зюмбюл за постоянство и мирта.

Illinois Extension публикува през февруари 2023 г. наръчник „Значението на цветята“ и го предлага като повод за разговор, а не като задължителен речник. Викторианските значения не са български обичай и нямаме източник, че са се прилагали масово у нас.

Как да ползваш значенията при избор на букет

Тълкувай значението като бележка към подаръка, а не като шифър. Малко е вероятно получателят да знае викторианския речник.

1. Избери цветето по повода и вкуса на човека, а значението остави за втора стъпка. 2. Провери значението поне в два източника; ако се разминават, както при розовата роза, не залагай смисъла на него. 3. Прибави кратка картичка, в която пишеш със свои думи какво искаш да кажеш. 4. Не смесвай цветове с противоположен смисъл в един букет – смесеният букет се чете като цяло. 5. Избягвай цветя, за които източниците сочат по-тежко значение, като жълтата роза.

За повод с трайно значение виж идеите в цветя за годишнина. За по-тиха гама подходящ е букет в нежни пастелни тонове. А когато цветята са за траурен повод, прочети цветя за гроб по сезони, защото там решават сезонът и издръжливостта, не викторианският речник.

Наш съвет: ако се колебаеш за едно цвете, сравни значенията му в повече от един речник и вземи по-предпазливото.