Значения и традиции

Маслодайна роза – Розовата долина, беритбата и розовото масло

Редакция на jardin.bg · 12 ноември 2026 г.

Маслодайната роза в Розовата долина цъфти кратко, обикновено 3–5 седмици в края на май и през юни, а цветовете се късат на ръка рано сутрин, преди 9 ч. За един килограм розово масло отиват 2–3 тона цвят, а в неблагоприятна година и до 5 тона, събрани от около 10 декара насаждения. Оттук идва стойността на всяка капка и бързането по време на беритбата.

Колко розов цвят трябва за 1 кг розово масло

Източниците дават близки, но различни числа. Добивът зависи от годината, а съставът на маслото зависи от начина на преработка.

Източник: Селскостопанска академия, Агрозона, Уикипедия, Билкопедия, Пулс

Свежият цвят съдържа между 0,02 и 0,04% етерично масло, а само в редки случаи до 0,09%. По наша сметка по данни на Пулс това прави между 2,5 и 5 т цвят за килограм масло, тоест същия обхват като в таблицата. Един цвят тежи средно 2,3 г и има около 28 венчелистчета. Пресметнато по данни на Медпедия и Агрозона, за 3–3,5 т цвят са нужни между 1,3 и 1,5 милиона цвята.

Кога и как се бере маслодайната роза

През май Казанлъшкото и Карловското поле ухаят на рози. Берачите излизат призори, защото хладът задържа аромата в цвета, а под силно слънце част от ароматните вещества се изпаряват. Цветовете се събират в сухо време. Ако искаш да видиш беритбата, планирай да си на полето в ранните сутрешни часове. След обяд редовете вече са обрани.

Пътят от полето до маслото минава през няколко стъпки:

1. Цветът се бере на ръка рано сутрин, до 9 ч. 2. Свежият цвят влиза в дестилация с водна пара. 3. При водната дестилация се отделят розово масло и розова вода. 4. Двойната дестилация дава повече масло и по-високо качество.

Има и втори метод. При извличане с петролев етер се получава розов конкрет, мека восъчна маса, от която маслото се отделя със спирт.

Розовата долина и почвите под розите

Долината лежи между Стара планина и Средна гора, около Казанлък и Карлово. Като Розова долина тя се оформя в средата на XIX век, в района между Казанлък, Карлово и Стрелча. Розата обича надморска височина 350–700 м, топли дни и хладни нощи. Разликата в температурите между деня и нощта помага в цветовете да се натрупа повече етерично масло.

Почвата има не по-малко значение. Под розите са делувиалните наносни почви по южните склонове на Стара планина и канелените горски почви по склоновете на Средна гора. Розата расте още в Старозагорско, Чирпанско, Пловдивско и Пазарджишко. В Елена, Трявна и Дупнишко през XIX век опитите се провалят заради студените зими.

Казанлъшката роза заема почти 100% от площите с маслодайна роза в България. Тя е хибрид, получен най-вероятно в Близкия изток от три родителски вида рози. За нейна родина се смята Иран.

Площите с маслодайна роза от Освобождението до 2024 г.

Източник: Уикипедия, Агрозона

Един хектар е 10 декара. По наша сметка по данни на Агрозона площите през 2024 г. са около 56 хил. дка.

Добивът от декар расте с възрастта на храстите:

на две години – от 80 до 200 кг/дка;; на три години – около 350 кг/дка;; в пълен цъфтеж без поливане – 500–700 кг/дка;; в пълен цъфтеж с поливане – до 1000 кг/дка.

Средният добив през 2018 г. е 3385 кг/ха. По наша сметка по данни на Агрозона това са около 340 кг цвят от декар, близо до нивото на тригодишно насаждение. Така 10 декара дават около 3,4 т цвят, колкото трябват за килограм масло.

Розоварството от първите градини до износа

Първото сведение за розови градини в Карловско е от 1712 г. През 1820 г. в Казанлък отваря първата фабрика за розово масло. В Карлово през 1902 г. започва работа първата в страната фабрика за парна дестилация на розов цвят. Маслото се пренася в кункуми, медни съдове, калайдисани отвън, с вместимост от 20 г до 5 кг.

Годишното производство се оценява на около 2 т розово масло и 70% от световното. Министерството на земеделието дава по-скромна цифра, 1,5 т годишно. Почти всичко заминава навън: в страната остава около 0,1%, а други оценки говорят за 99% износ. Традиционни купувачи са компании от Германия, Швейцария и Франция.

Какво има в розовото масло и защо се втвърдява

Българското розово масло има над 280 съставки в две групи: течен елеоптен и твърд стеароптен, разтворен в него. Цветът му е жълт със зеленикав оттенък. В дестилираното масло преобладава гераниолът, около 50%, а в извлеченото с разтворител – фенилетиловият алкохол, около 55%.

Стеароптените нямат мирис, но заради тях маслото се втвърдява при около 25 градуса. По българския стандарт точката на замръзване е между 16,5 и 23,5 °C. Ако шишенцето в хладна стая е помътняло и гъсто, това е свойство на маслото, а не развала. Розовото масло е концентриран продукт и в чист вид не се приема през устата.

От един и същ цвят излизат и други продукти. От розовия конкрет се извлича около 60% розово абсолю, червеникава течност с аромат на роза. Джибрите, остатъкът от дестилацията, служат за органичен тор и за сладка и конфитюри.

Как да разпознаеш „Българско розово масло“

Наименованието „Българско розово масло“ е защитено географско означение, а маслото има и свой стандарт ISO 9842. Затова на етикета търси точното име, вида Rosa damascena и начина на получаване. Турция и Китай също влагат много средства в розов цвят и дестилация, но не достигат качеството на българското масло. Столистната роза, отглеждана като маслодайна във Франция и Мароко, има едри цветове с нисък дял етерично масло и по-ниско качество.

Освен суровина, маслодайната роза е и украса. Казанлъшката роза се сади в паркове и частни градини, а столистната расте по българските дворове. Ако търсиш роза за двора или за ваза, групите и сортовете са описани в розите и значението на цветовете им. Значението на розата в букет е разгледано отделно в цветята на любовта.

Храстът обикновено е висок 1–2 м, с бодливи стъбла и перести листа от 5 до 7 листчета. Листата му окапват късно през зимата.